Европейски Съюз и България - какво може би не знаем?

Европейски Съюз и България - какво може би не знаем?
11 Май 2017

По случай десетата годишнина от членството на България в Европейския съюз, БГ Радио и Европейската комисия провежда кампания, в която даваме възможност на слушателите да преведат 10 чужди думи, които са навлезли в българския език в последните години, Животът ни в Европейското семейство неминуемо променя начина, по който общуваме и ни сблъсква с нови думи и понятия. Ето част от по-важните термини и понятия, с които е добре да сме запознати:


1. СЪВЕТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, ЕВРОПЕЙСКИ СЪВЕТ, СЪВЕТ НА ЕВРОПА

Три много често бъркани, но съвсем различни по смисъл понятия

Съветът на Европейския съюз (много често наричан само ,,Съветът“) е институция на Европейския съюз. Съветът на ЕС и Европейският парламент са законодателните органи на ЕС. Той е и водещата институция при вземането на решения. За разлика от другите административни органи Съветът на ЕС няма постоянен състав, а няколко различни състава, в които участват ресорните министри на всяка една от страните членки. Затова понякога го наричат и ,,Съвет на министрите“.
Европейският съвет също е институция на Европейския съюз и се състои от държавните или правителствените ръководители на държавите членки, председателя на Европейския съвет и председателя на Европейската комисия. Той не е законодателна институция на ЕС, така че нито договаря, нито приема закони на ЕС. На заседанията на Европейския съвет, които се провеждат периодично, се приемат заключения, имащи за цел да дадат необходимия тласък за развитието на ЕС и да определят неговите общи политически насоки и приоритети.
Да не се бъркат със: Съветът на Европа е международна политическа организация на страните от Европа (т.нар. „Голяма Европа“ – 47 страни членки, за разлика от 28 страни членки на ЕС), която е съвсем отделна от структурите на ЕС. Създадена през 1949 г., организацията насърчава сътрудничеството между всички държави в Европа в областта на правата на човека, демократичното развитие и културното сътрудничество. За разлика от ЕС, Съветът на Европа няма правомощия да създава закони. Най-широко известният орган на Съвета на Европа е Европейският съд по правата на човека, който разглежда делата за нарушения на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.

 

2. ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА СЪВЕТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ Председателството ни предстои; постоянно чуваме за него, а знаем ли какво означава това?
Функцията ,,председателство“ се осъществява на ротационен принцип (т.е. чрез редуване) от всяка държава членка за период от шест месеца. През този шестмесечен период председателството ръководи заседания на всяко равнище в Съвета на ЕС, като спомага да се гарантира непрекъснатостта на работата. По-често наричано за краткост ,,европредседателство“, то означава поемането от страна член на ЕС на отговорността за общите решения на Съвета на ЕС във всички аспекти от неговата работа. Председателството има две основни задачи: планира, организира и ръководи заседанията на Съвета на ЕС и на неговите подготвителни органи и представлява Съвета на ЕС в отношенията му с другите институции на ЕС. Освен това председателството осигурява приемственост и последователност в изпълнението на програмата на ЕС, систематичност на законодателните процеси и сътрудничество между държавите членки.
За да се постигне това, е създадена т. нар. „тройка“: това е групата на държавите членки, осъществяващи трите председателства на Съвета — текущото, предходното и предстоящото — които изготвят 18-месечна програма за дейностите на Съвета.
България ще поеме председателството от януари до юни 2018 г. Тя ще си партнира в „тройката“ заедно с Естония (преди България) и Австрия (след България).
Защо е важно?
По време на председателството държавите членки имат възможност да демонстрират своите достижения и познания във всички области на европейските политики, както и своите преговорни умения, и по този начин да придобият влияние и престиж сред партньорите си.
Освен това, в рамките на преговорния процес, председателстващата държава разполага с привилегирован достъп до информация и има възможност да опознае в детайли и понякога дори да насочва нагласите и предпочитанията на другите държави членки и на институциите.
В допълнение, при формулиране на програмата на председателството държавата членка има възможност да подреди дневния ред на Съвета, така че да включи въпроси, които са от национално и/или регионално значение. Разбира се, тази възможност следва да се ползва много внимателно, предвид ролята на председателството.

3. ЕВРОГРУПА
Еврогрупата е неформален орган, който обединява министрите на финансите на държавите от еврозоната (държавите членки, чиято парична единица е еврото). Те се събират на неофициални срещи за обсъждане на въпроси, свързани с общите им специфични отговорности по отношение на единната валута.

4. ВЪТРЕШЕН ПАЗАР
Това е основно понятие за ЕС. Означава пространство без вътрешни граници, в което е гарантирано свободното движение на стоки, лица, услуги и капитали (,,четирите свободи“).

5. СУБСИДИАРНОСТ Обикновено това понятие се среща заедно с ,,принцип на пропорционалност“. Какво означават те?
Принципът на субсидиарност означава, че ЕС може да приема законодателство само когато това е по-ефикасно на европейско ниво, отколкото на национално, регионално или местно равнище. Той има за цел да гарантира, че решенията се вземат възможно най-близо до гражданите на Съюза, и се прилага, когато Европейската комисия внася законодателни предложения пред Съвета на ЕС и Европейския парламент.
От своя страна, принципът на пропорционалност има за цел да постави действията на институциите на ЕС в определени граници, които не надхвърлят необходимото за постигане на приетите цели.

6. РЕГЛАМЕНТ Чували сме за регламент на състезание, но какво всъщност е регламент на ЕС?
Регламентът е специфичен законодателен акт на ЕС, който е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави от ЕС. Той влиза пряко в националното законодателство. Така се постига уеднаквяване на законодателството, тъй като регламентът е едновременно, автоматично и еднакво правно обвързващ във всички държави членки.
Един интересен и актуален пример: както сигурно знаете, от 15 юни 2017 г. се слага край на таксите за роуминг, налагани на пътуващите в рамките на ЕС. При пътуване в ЕС ще плащате същата цена за ползване на мобилен телефон, която плащате и в своята държава, т.е. всяко гласово повикване, текстово съобщение или използван обем данни при пътуване в ЕС ще се приспадат от включените в плана ви, все едно, че ги ползвате на територията на своята държава. Всъщност тази благоприятна за потребителите промяна се дължи на факта, че от 2007 г. насам Европейската комисия успешно действа за намаляване на потребителските цени на роуминга. Направени бяха редица законодателни предложения, докато през октомври 2015 г. Европейският парламент и Съветът на ЕС се съгласиха, че таксите следва да бъдат прекратени от 15 юни 2017 г. Това стана с Регламент (ЕС) 2015/2120 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година.
Други видове правни актове: http://eur-lex.europa.eu/summary/glossary/community_legal_instruments.html

7. ДИРЕКТИВА Традиционното значение на понятието ,,директива“ е ,,общо ръководно указание“, ,,разпореждане“, ,,инструкция“. Какво означава понятието ,,директива на ЕС“?
Това е законодателен акт на ЕС, адресиран до определени държави членки, който ги задължава да постигнат определен резултат, но националните органи са тези, които имат свободата да изберат средствата за постигане на този резултат. Директивите не са директно приложими в държавите членки до момента, в който не се приеме национален закон или друг национален акт съгласно директивата, и чак тогава стават задължителни за юридическите и физическите лица. Ако сте чували термина ,,транспониране“, той означава точно това: приемане на национални мерки за постигане на предвидения в директивата резултат.
Пример: Директивата на Съвета относно пакетните туристически пътувания, пакетните туристически ваканции и пакетните туристически обиколки от 13 юни 1990 г. трябва да бъде транспонирана от България в националното ѝ законодателство преди влизането ни в ЕС на 1 януари 2007 г. През 2002 г. България приема 2 мерки за транспониране: внася изменения в действащия тогава български Закон за туризма и приема Наредбата за условията и реда за сключване на задължителна застраховка, покриваща отговорност на туроператора. Други държави обаче, като например Литва, са приели или изменили 16 национални акта, за да транспонират същата директива.

8. ЕВРОПЕЙСКА ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА
Чрез Европейската гражданска инициатива гражданите на ЕС имат възможност да участват пряко в разработването на политиките на Съюза. Тя им дава право да поискат от Европейската комисия да предложи законодателство във всяка област, в която има правомощия да предлага закони, например околна среда, селско стопанство, транспорт или обществено здраве. Гражданската инициатива трябва да бъде подкрепена от поне един милион граждани на ЕС от поне една четвърт от страните от ЕС.
Пример: Първата успешна гражданска инициатива — Right2Water (Водата и санитарно-хигиенните условия са човешко право! Водата е обществено благо, а не стока!) — бе подкрепена с 1,68 милиона подписа. Тя бе внесена в Комисията през 2013 г. и благодарение на нея през 2015 г. влезе в сила изменение на Директивата за питейната вода, което има за цел подобряване на мониторинга на питейната вода в Европа.

9. ПЪТНА КАРТА Как да разбираме изречението от новините, което гласи ,,България ще изготви пътна карта за критериите, които ще трябва да изпълни, за да могат гражданите ѝ да получат визова либерализация за пътувания до Канада“?
Това е документ, в който се посочват конкретни изисквания, на които страната трябва да отговаря, за да могат българските граждани да пътуват без визи в Канада. Понятието ,,пътна карта“ е буквален превод на английското road map и в общия смисъл означава ,,подробен план или обяснение, с което се определят стандарти или курс на действие“.
Европейската комисия също изготвя пътни карти. Това са документи, с които тя информира заинтересованите страни и гражданите за нови инициативи, или описва проблема, чието решение се търси, както и целите, които трябва да се постигнат, или пък обосновава необходимостта от действия на равнище ЕС и ползата от тях.
Пример: През февруари тази година Европейската комисия изготви пътна карта, с която информира заинтересованите страни за своята работа по един евентуален бъдещ ,,План за действие в полза на околната среда, гражданите и икономиката“. С пътната карта се дава възможност на заинтересованите страни да изразят мнението си, да участват в бъдещи консултации по тази инициатива и да предоставят на Комисията всякаква свързана с темата информация. Но на този етап Комисията не се ангажира да приеме някакви конкретни мерки по инициативата.

10. БЯЛА КНИГА Преди да влезем в ЕС, не бяхме чували понятието ,,бяла книга“. Какво означава то?
Любопитен факт: Макар днес да се среща в редица държави, за първи път понятието е използвано от британското правителство. Мнозина сочат Бялата книга на Чърчил от 1922 год. като най-ранен пример. Терминът произхожда от цвета на корицата на документа. В контекста на ЕС понятието ,,бяла книга“ придобива малко по-различно значение.
Белите книги на Европейската комисия представляват документи, които съдържат предложения за действия на Европейския съюз в конкретна област. Целта на бялата книга е да се сложи началото на обсъждане с участието на обществеността, заинтересованите лица и Европейския парламент и Съвета, за да се улесни постигането на политически консенсус.
Пример: Бялата книга на Комисията от 1985 г. относно завършване на изграждането на вътрешния пазар е пример за план, който беше приет от Съвета и доведе до приемането на широкообхватно законодателство в тази област.


ВАЖНО!
Най-актуалната в момента бяла книга всъщност се казва ,,БЯЛА КНИГА ЗА БЪДЕЩЕТО НА ЕВРОПА. Размисли и сценарии за ЕС-27 до 2025 г.“ Тя бе представена от Европейската комисия на 1 март 2017 г. и в нея се предлагат пет възможни сценария за развитието на Съюза в зависимост от избора, който ще направим за бъдещето на ЕС – от възможност за ограничаване на Съюза само до единния пазар, през сценария до Европа на няколко скорости, до евентуалното създаване на Европейска федерация или Съединени европейски щати. Сценариите по-конкретно са следните:

Сценарий I. Продължаваме, както досега: Европейският съюз се съсредоточава върху изпълнението на програмата си за положителни реформи.

Сценарий II. Остава само единният пазар: Европейският съюз постепенно се фокусира върху единния пазар.

Сценарий III. Тези, които искат да правят повече, правят повече: ЕС-27 дава възможност на желаещите държави членки да правят повече заедно в определени области.

Сценарий IV. Правим по-малко, но по-ефективно: Европейският съюз се съсредоточава върху постигането на повече и по-бързи резултати в избрани области на политиката, като прави по-малко в други области.

Сценарий V. Правим много повече заедно: държавите членки решават да правят много повече съвместно във всички области на политиката.
Идеята на тази Бяла книга е дискусиите да се пренесат на национално ниво, където своето мнение да могат да дадат и гражданите, професионалните организации и всички, които имат мнение за това в каква Европа искаме да живеем след 5, 10, 25 години. Целта е гражданите ясно да заявят как виждат един бъдещ ЕС в условията на ескалираща глобализация, дали искат да видят повече европейско сътрудничество в сфери като отбрана, финанси, социална политика, и на тази база да се постигне съгласие между 27-те държави членки за това по какъв път да продължат. Европейската комисия, заедно с Европейския парламент и проявяващите интерес държави членки, ще бъде домакин на поредица от „Дискусии за бъдещето на Европа“ в националните парламенти, в градовете и регионите на Европа.

11. ИНТЕЛИГЕНТЕН РАСТЕЖ
Това понятие се наложи след приемането на стратегията ,,Европа 2020“ (стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж) през 2010 г.
Интелигентният растеж означава подобряване на знанията (качеството на образованието) и постиженията в областта на научните изследвания, по-широко разпространение на иновациите и знанията в рамките на Съюза, като се използват в максимална степен информационните и комуникационните технологии, и превръщане на новаторските идеи в нови продукти и услуги, които създават растеж и качествени работни места.

12. КРЪГОВА ИКОНОМИКА
Това е алтернатива на икономическия модел, основан на принципа „вземи, направи, консумирай и изхвърли“). Кръговата икономика означава преминаване към модел, основан на „повторна употреба, поправка, преустройство и рециклиране“.
Преди всичко това означава да изоставим сегашния си подход, при който копаем ограничени суровини от земята, използваме ги веднъж, за да изработим продукт, а след това ги изхвърляме, като ги заравяме обратно под земята. За тази цел е необходимо да намалим отпадъците, да използваме ефективно ресурсите и същевременно да се научим да ценим отпадъците като ресурс.
През 2015 год. Комисията представи Пакет за кръговата икономика — пакет от мерки, включващ преработени законодателни предложения относно отпадъците, за увеличаване на рециклирането и намаляване на депонирането на отпадъци и за подобряване на управлението на отпадъците.

13. ЕВРОПЕЙСКИ СЕМЕСТЪР
Европейският съюз въведе годишен цикъл на координация на икономическата политика, наречен ,,Европейски семестър“ (в основата му е 6-месечният период от началото на всяка година, откъдето е и названието му „семестър“). По време на Европейския семестър държавите членки привеждат своите бюджетни и икономически политики в съответствие с целите и правилата, договорени на равнище ЕС.
Всяка година Европейската комисия прави подробен анализ на програмите за икономическите (бюджетни, макроикономически и структурни) реформи на страните от ЕС и отправя препоръки на всяка от тях за следващите 12—18 месеца. Тези препоръки допринасят също така за целите на дългосрочната стратегия на ЕС за растеж и заетост ,,Европа 2020“, която се изпълнява и контролира в контекста на Европейския семестър.


14. СПЕЦИФИЧНИ ЗА БЪЛГАРИЯ ПРЕПОРЪКИ
Тези препоръки се съставят от Европейската комисия за България (както и за всяка държава членка) веднъж в годината, в рамките на Европейския семестър, на базата на анализ на икономическото положение на България, направен от ЕК. Това са препоръчителни  мерки, които България следва да предприеме през следващите 12 месеца.
Специфичните за всяка държава препоръки могат да се отнасят до области като състоянието на публичните финанси, реформите на пенсионните системи, предизвикателствата в областта на образованието и иновациите, мерките за създаване на работни места и борба срещу безработицата и др.
Комисията предоставя тези препоръки през май, след като приключи с оценяването на плановете за политиките на държавите членки.

15. МАКРОИКОНОМИЧЕСКИ ДИСБАЛАНСИ
Макроикономическите дисбаланси са проблемни области в икономиката, които, ако надхвърлят определени нива, могат да дестабилизират цялата икономика или дори да предизвикат икономическа криза – например спад в растежа и завишаване на безработицата. Макроикономически дисбаланси могат да бъдат например имотни балони, дефицити или излишъци по текущата сметка, спадове в конкурентоспособността или прекомерно високо частно кредитиране (на компании или на физически лица).
ЕК има специална процедура при макроикономически дисбаланси. Тя представлява процедура за наблюдение и привеждане в действие и има за цел ранното установяване и коригирането на такива дисбаланси в държавите членки, като се обръща специално внимание на онези дисбаланси с потенциал за разпространяване на отрицателните последици върху други държави членки.


16. ПЛАН ЗА ИНВЕСТИЦИИ ЗА ЕВРОПА / ПЛАН ,,ЮНКЕР“
Планът за инвестиции за Европа (наречен още План ,,Юнкер“ на името на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер) е един от приоритетите на Комисията от 2014 г. насам. Той е насочен към стимулиране на инвестициите в ЕС, които рязко са спаднали след кризата. Основните му задачи са:
(1) мобилизиране на инвестиции в размер на най-малко 315 милиарда евро за три години в Европа;
(2) подпомагане на инвестициите в реалната икономика;
(3) създаване на благоприятна среда за инвестициите.
Крайната цел е подобряване конкурентоспособността на европейската икономика, повишаване на заетостта и траен растеж чрез повече инвестиции, за по-добър стандарт на живот на гражданите.  
Планът не само че е действащ в България, но и България е в топ 4 държавите по мобилизиране на средствата по плана.

17. КОХЕЗИОНЕН ФОНД В речника понятието ,,кохезия“ е дефинирано като ,,сцепление“ или ,,сплотеност“. В контекста на ЕС то се свързва с политиката на сближаване на държавите членки.
Кохезионният фонд е създаден от ЕС с цел засилване на икономическото, социалното и териториалното сближаване на Съюза в полза на насърчаването на устойчивото развитие. Чрез него се финансират проекти в областта на транспорта и околната среда в страните, чийто брутен национален доход (БНД) на глава от населението е под 90% от средния за ЕС. (За периода 2014 – 2020 г. това са България, Гърция, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Малта, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Хърватия и Чешката република).
Кохезионният фонд е един от петте европейски структурни и инвестиционни фонда (ЕСИФ), чрез които се подпомага икономическото развитие. Над половината от финансирането от ЕС се предоставя чрез тези 5 фонда, които се управляват съвместно от Европейската комисия и държавите от ЕС: Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд (ЕСФ), Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР). Целта на тези фондове е да се извършват инвестиции за създаване на работни места и подобряване на устойчивостта и състоянието на европейската икономика и околна среда.
Данни: Посредством 10 национални програми България може да ползва финансиране от ЕСИФ в размер на 9,9 милиарда евро, което представлява средно 1 363 евро на глава от населението за програмния период 2014—2020 г.
Пример: Разширяването на системата на софийското метро беше един от най-големите транспортни проекти, подпомогнати от ЕС през периода на финансиране 2007—2013 г. По българската програма за транспорт бяха отпуснати 486 млн. евро (212,5 млн. евро от Кохезионния фонд и 273,5 млн. евро от Европейския фонд за регионално развитие) за три метро проекта. През периода 2014—2020 г. съфинансирането от Европейския фонд за регионално развитие за софийското метро възлиза на 361 млн. евро. Това се равнява на общ финансов принос на ЕС на стойност 847 млн. евро за изграждането на софийското метро от 2007 г. досега

18. ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА
От една страна, оперативната програма е документ, представен от държавата членка и одобрен от Комисията. Той определя стратегията за развитие на държавата съгласно набор от приоритети, които следва да се осъществят с помощта на фонд.
От друга страна, оперативната програма предоставя материални средства (най-често под формата на безвъзмездно финансиране, но не винаги), за да подпомага проекти и дейности чрез съфинансиране (т.е. не на 100%). Проектите са одобрени, защото допринасят за целите на приоритетите, към които се отнасят.
Оперативните програми са ограничени в определен период от време (наречен ,,програмен период“, който съвпада със седемгодишния период, за който се определят бюджетът и приоритетите на ЕС за финансиране). За текущия период 2014—2020 г. оперативните програми (ОП) в България, съфинансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове, са 10 (Програма за развитие на селските райони, ОП ,,Околна среда“, ОП ,,Добро управление“, ОП ,,Развитие на човешките ресурси“, Програма за морско дело и рибарство, ОП ,,Региони в растеж“, ОП ,,Инициатива за малки и средни предприятия“, ОП ,,Наука и образование за интелигентен растеж“, ОП ,,Иновации и конкурентоспособност“, ОП ,,Транспорт и транспортна инфраструктура“).

19. БЕНЕФИЦИЕР Вероятно сте виждали тази дума, изписана върху табелата с информация за обект, който е изграден с финансиране от ЕС.
В европейското законодателство се използва терминът ,,бенефициер“. Той има същия смисъл като понятието ,,бенефициент“, което се ползваше широко в България преди влизането ни в ЕС, но впоследствие бе заменено в официалните документи на ЕС на български език.
В контекста на оперативните програми бенефициер е най-общо казано организация или лице, което отговаря за започването и изпълнението на проекти или дейности. В контекста на бюджета на ЕС бенефициер означава физическо лице или организация, с които е подписано споразумение за отпускане на безвъзмездни средства.

20. ОМБУДСМАН Думата ,,омбудсман“ има шведски произход и навлиза в езика ни през английски още преди присъединяването ни към ЕС, когато институцията омбудсман е създадена в България по примера на други страни. Но знаете ли каква е ролята на Европейския омбудсман?
Европейският омбудсман може да започне разследване само ако институция или орган на Европейския съюз не спази основни права, юридически правила или принципи, или принципа за добро администриране. Жалба до европейския омбудсман могат да подават граждани на ЕС или лица, пребиваващи в ЕС, НПО, дружества, асоциации, университети, журналисти и др. в държава от ЕС. Жалбата може да се отнася за достъп до информация, административно забавяне, несправедливост или дискриминация, или липса на прозрачност.
Европейският омбудсман не може да разследва:
• жалби срещу национални, регионални или местни органи в държави от ЕС, дори когато жалбите са свързани с въпроси на ЕС;
• дейността на национални съдилища или омбудсмани;
• жалби срещу предприятия или частни лица.
Интересен пример, свързан с езиците: Български гражданин критикува факта, че формулярът за онлайн регистрация в уебсайта EU Bookshop може да бъде попълнен само с букви на латиница. Той твърди, че трябва да има възможност да се използват също букви от кирилицата и от гръцката азбука. Омбудсманът предприема проверка по случая. Службата за публикации на ЕС, отговаряща за уебсайта, отговаря на омбудсмана и обещава да осигури използването на букви както от кирилицата, така и от гръцката азбука за онлайн регистрация в EU Bookshop.


21. ЕВРОПЕЙСКИ ПОТРЕБИТЕЛСКИ ЦЕНТРОВЕ
Европейските потребителски центрове (ЕПЦ), създадени във всяка от 28-те държави — членки на ЕС, както и в Исландия и Норвегия, предоставят правни и практически съвети и помощ на потребителите във връзка с трансграничните покупки и услуги в рамките на вътрешния пазар. ЕПЦ може да установи контакт с дружество във всяка една от тези 30 държави, освен вашата собствена, от ваше име, да ви насочи към схема за решаване на спора или да предложи други решения.
Европейският потребителски център България предлага безплатни потребителски съвети при проблеми, свързани с пътуване или пазаруване в ЕС или с онлайн покупки.
Пример от практиката: Потребителка от Литва резервира хотел в Белгия. При пристигането ѝ хотелът поисква депозит от 150 евро като гаранция за допълнителни разходи и потребителката представя кредитната си карта. Хотелът изтегля депозита от кредитната карта, въпреки че потребителката не е ползвала никакви допълнителни услуги. Тя изпраща писмо до хотела с искане за обяснение и когато не получава отговор, се обажда по телефона на хотела, който обещава да уреди въпроса. След като хотелът не я потърсва, тя се обръща за помощ към ЕПЦ в Литва. След намесата на ЕПЦ в Литва и ЕПЦ в Белгия депозитът на потребителката е възстановен.

22. СОЛВИТ
СОЛВИТ (наименованието е получено чрез игра на думи на английски, но не се превежда на другите езици) е онлайн мрежа, която Европейската комисия координира. Чрез нея националните центрове СОЛВИТ, държавите от ЕС плюс Исландия, Лихтенщайн и Норвегия работят съвместно за разрешаването на проблеми, причинени от неправилно прилагане на правилата на вътрешния пазар от страна на държавните власти. СОЛВИТ може да ви помогне, когато вашите европейски права като гражданин или като предприятие са нарушени от публични органи в друга страна от ЕС и когато (все още) не сте отнесли случая до съда. СОЛВИТ се стреми да намери решение в рамките на 10 седмици от момента, в който случаят е поет от центъра в страната, в която е възникнал проблемът.
СОЛВИТ е безплатна услуга, предоставяна от националната администрация предимно онлайн, въпреки че има център на СОЛВИТ във всяка страна.
Типични проблеми, при които СОЛВИТ може да помогне: признаване на професионални квалификации, визи и права на пребиваване, семейни обезщетения, пенсионни права, работа в чужбина, обезщетения за безработица, здравно осигуряване, достъп до образование, възстановяване на ДДС и др.
Данни: За целия период на съществуването си от датата на членството на България в ЕС до края на 2015 г. Българският СОЛВИТ център е получил общо 2 597 запитвания от граждани и фирми и е участвал в разрешаването на 669 успешни случая.

Прочетете още